28.10.2009 г., 21:46 ч.

Моряшка съдба 

  Поезия » Любовна
537 0 0

Волно морето бушува.
Волно душата ликува.
Волно е, но се завръща
при своя бряг винаги.
Волно вълните танцуват,
самотния бряг с жар целуват.
Волно моряците пеят,
в чашите виното леят.
Мечтите моряшки отлитат далече,
като ято жерави.
Болка моряшка и обич моряшка
нямат равни на себе си.
Волно морето бушува,
вятър издува платна.
Морската шир е безкрайна,
мъката също така.
Волно вълните танцуват,
самотния бряг с жар целуват.
Морето е волно, но се завръща
при своя бряг винаги.

© Петя Ченкина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??