28 окт. 2009 г., 21:46

Моряшка съдба

715 0 0

Волно морето бушува.
Волно душата ликува.
Волно е, но се завръща
при своя бряг винаги.
Волно вълните танцуват,
самотния бряг с жар целуват.
Волно моряците пеят,
в чашите виното леят.
Мечтите моряшки отлитат далече,
като ято жерави.
Болка моряшка и обич моряшка
нямат равни на себе си.
Волно морето бушува,
вятър издува платна.
Морската шир е безкрайна,
мъката също така.
Волно вълните танцуват,
самотния бряг с жар целуват.
Морето е волно, но се завръща
при своя бряг винаги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Ченкина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...