Oct 28, 2009, 9:46 PM

Моряшка съдба

  Poetry » Love
725 0 0

Волно морето бушува.
Волно душата ликува.
Волно е, но се завръща
при своя бряг винаги.
Волно вълните танцуват,
самотния бряг с жар целуват.
Волно моряците пеят,
в чашите виното леят.
Мечтите моряшки отлитат далече,
като ято жерави.
Болка моряшка и обич моряшка
нямат равни на себе си.
Волно морето бушува,
вятър издува платна.
Морската шир е безкрайна,
мъката също така.
Волно вълните танцуват,
самотния бряг с жар целуват.
Морето е волно, но се завръща
при своя бряг винаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...