28 oct 2009, 21:46

Моряшка съдба

713 0 0

Волно морето бушува.
Волно душата ликува.
Волно е, но се завръща
при своя бряг винаги.
Волно вълните танцуват,
самотния бряг с жар целуват.
Волно моряците пеят,
в чашите виното леят.
Мечтите моряшки отлитат далече,
като ято жерави.
Болка моряшка и обич моряшка
нямат равни на себе си.
Волно морето бушува,
вятър издува платна.
Морската шир е безкрайна,
мъката също така.
Волно вълните танцуват,
самотния бряг с жар целуват.
Морето е волно, но се завръща
при своя бряг винаги.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Ченкина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...