Мост до теб
Толкова липсваш...като хладен ветрец
с дъх галещ, тъй свеж в маранята.
За черната пръст както капки дъждец,
зажаднели за ласки позлата.
Липсваш ми още като бяла вълна
що скалата прегръща любовно.
Като лунна пътека на море в тъмнина,
изгряла в душата съдбовно.
Като шепота звезден в лятната нощ
приглушил песента на щурците.
Като слънце за цвете и сенокос
с аромат, що изпълва нощтвите.
Липсваш... и ето направих си мост
да стигна до теб, до душата,
нестинарски, сънят ми в жаравата, бос,
привърза с любов.... двата свята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
