Мост на бездната
Не се смириха тъмните ми бури,
когато тръгнах зверски заваля,
пороите препълниха клисури
и пак се учех тихо да боля.
... а болката надхвърляше представи -
препълнена с "обичам те" крещи,
по-искрена от смърт, без вик ме дави
... и после гняв реките пресуши.
Приличах на умираща Сахара,
загуби смисъл следващия мост.
Въздъхна влак към крайната си гара,
неделите осъмнаха без гост.
В последен храм душата си събличам,
а после пренаписах този мрак -
та Бог чрез теб навярно ме обича
и ставам мост, до нерв оголен пак.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
)
