Мост на бездната
Не се смириха тъмните ми бури,
когато тръгнах зверски заваля,
пороите препълниха клисури
и пак се учех тихо да боля.
... а болката надхвърляше представи -
препълнена с "обичам те" крещи,
по-искрена от смърт, без вик ме дави
... и после гняв реките пресуши.
Приличах на умираща Сахара,
загуби смисъл следващия мост.
Въздъхна влак към крайната си гара,
неделите осъмнаха без гост.
В последен храм душата си събличам,
а после пренаписах този мрак -
та Бог чрез теб навярно ме обича
и ставам мост, до нерв оголен пак.
Жени Иванова
© Jasmin Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Сега попаднах на тази разкошотия. Браво!
-
Благодаря, Васко... гневът и любовта са емоции, които са диаметрално противоположни...
-
Макар че не трябва да вървят ръка за ръка, но понякога любовта и гневът се преплитат! Прекрасен стих, Жени! (
) -
Жаки, Наде, Елка, Петьо, благодаря, че спряхте и при мен. За думите също ви благодаря, зарадвахте ме!
-
Жени прекрасно,... нежна и тънка струна струна отново си докоснала
давам и 5 -
Много хубав стих! Страшно ми хареса! Поздравления, Жени!
-
Жени!
-
Позравления, Жени! Прекрасен стих.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
