19.09.2017 г., 20:21

Мостът Алма

866 0 0

III част от цикъла

 

Сдържа дъха си Париж и се гмурка

в мътно безмълвни, дъждовни вълни.

Редом със моста на Сена мъждука

хладно тунелът с безброй светлини.

 

Мрак и вода, призрачни сенки

в тих, хаотичен, нестроен бяг.

Сена е Стикс точно в този момент,

точно на този подземен бряг.

 

Стражът Харон е изваян от камък

и е потънал до пояс в вода.

Сам и без лодка, застинал под Алма,

дреме, наметнат със плащ на зуав.

 

После внезапно водата раздвижва

някакъв таен, небесен знак.

И върволица от сенки приижда,

и оживява лодкарят безкрак.

 

Призраци бледи, изчезват безследно –

в здрача дъждът е отворил портал,

водещ към тайнствена, тъмна бездна,

в свят без усмивки, тъга и печал.

 

Сянка една стои неподвижна,

все нещо чака и зъзне в дъжда,

сякаш през мрака припламващ вижда

някакъв друг, невидим път.

 

Тихо въздиша лодкарят и кима

в поздрав към димния стълб колеблив –

тази душа е тук от години,

нещо я спира по пътя трънлив.

 

Стражът подземен шепот дочува

през пелената от дъжд и мъгла.

Бледо лице от мрака изплува,

после разпада се образът плах.

 

Стълб светлина от небето избликва,

гръм се търкулва и чува Харон

вик тържествуващ, гореща молитва,

сянката – сведена в земен поклон.

 

И на брега става пусто и страшно.

Чува се плясък, неземен смях,

мярва се люспеста рибя опашка,

светли коси, очи – звезден прах.

 

Бавно изплува Париж от водата

в стария ведър, слънчев свят.

Крият вълните под Алма загадка,

знае я само стражът – зуав.

 

Слънцето денем в крайбрежния замък

пръска живителна сила и мощ,

а в дълбините на Сена русалка

сънища сплита за "лека нощ".

 

13.06.2016

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

  Трябва да пуснем нашите скъпи мъртви. Скръбта и чувството за несправедливост, че са ни били отнети, ги задържа на земята. Така те не могат да намерят покой, губят безсмъртните си души и се превръщат в русалки.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...