III част от цикъла

Сдържа дъха си Париж и се гмурка

в мътно безмълвни, дъждовни вълни.

Редом със моста на Сена мъждука

хладно тунелът с безброй светлини.

Мрак и вода, призрачни сенки

в тих, хаотичен, нестроен бяг.

Сена е Стикс точно в този момент,

точно на този подземен бряг.

Стражът Харон е изваян от камък

и е потънал до пояс в вода.

Сам и без лодка, застинал под Алма,

дреме, наметнат със плащ на зуав.

После внезапно водата раздвижва

някакъв таен, небесен знак.

И върволица от сенки приижда,

и оживява лодкарят безкрак.

Призраци бледи, изчезват безследно –

в здрача дъждът е отворил портал,

водещ към тайнствена, тъмна бездна,

в свят без усмивки, тъга и печал.

Сянка една стои неподвижна,

все нещо чака и зъзне в дъжда,

сякаш през мрака припламващ вижда

някакъв друг, невидим път.

Тихо въздиша лодкарят и кима

в поздрав към димния стълб колеблив –

тази душа е тук от години,

нещо я спира по пътя трънлив.

Стражът подземен шепот дочува

през пелената от дъжд и мъгла.

Бледо лице от мрака изплува,

после разпада се образът плах.

Стълб светлина от небето избликва,

гръм се търкулва и чува Харон

вик тържествуващ, гореща молитва,

сянката – сведена в земен поклон.

И на брега става пусто и страшно.

Чува се плясък, неземен смях,

мярва се люспеста рибя опашка,

светли коси, очи – звезден прах.

Бавно изплува Париж от водата

в стария ведър, слънчев свят.

Крият вълните под Алма загадка,

знае я само стражът – зуав.

Слънцето денем в крайбрежния замък

пръска живителна сила и мощ,

а в дълбините на Сена русалка

сънища сплита за "лека нощ".

13.06.2016