13.12.2011 г., 6:15

Моторите не са това, което бяха

634 0 5

Моторите не са това, което бяха,

ръмжи смъртта,

предсмъртните думи като ехо

                       в мен кънтяха -

                         зла съдба...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много благодаря.Радвам се,че ви хареса.Кратичко е защото е опит за миниатюра.
  • Мило рокерче, за6то толкова кратко ,а ми хареса а другите ти публикации и те!Поздрав!
  • Силни думи, тъжна картина! Поздрави за миниатюрата!
  • Вярно е и тъжно!Поздрав!
  • Да...Много точно описание в стих! От сегашните мотори наднича смъртта. Спомням си добрите стари Симсонки...
    Поздрав за миниатюрата!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...