13.04.2016 г., 21:15 ч.

Моя 

  Поезия » Любовна
942 6 6

Моя тъжна, голяма любов...
Моя участ, съдба, изпитание.
Моя изповед. Мой послеслов.
Мое щастие. Мое желание.

Моя пареща, огнена страст.
Моя обич, до лудост изплакана.
Моя роза. Мой люляков храст.
Моя истина. Мое очакване.

Мое бурно и гневно море.
Моя лодка и мое крайбрежие.
Мое синьо парченце небе.
Мой вечен пристан. Мое убежище.

Моя приказка. Мой малък принц.
Моя палава капка безумие.
Моя гатанка. Мой лабиринт.
Мое влюбено в теб пълнолуние.

Мое мило, гальовно мишле,
твърде късно разбрах тази истина,
че да страдам със теб съм проклет...
Ти си твоя. И твоя единствено.

 


                                          13.04.2016

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че те открих. Пак ще наминавам да те чета. Бях го позабравила този сайт, но заради такива като тебе си заслужава от време навреме да хвърлям по едно око!
  • Страхотна поезия! Браво!!
  • Харесах!
  • Тези повторения, уж кадифени едни такива... накрая вкупом се забиват като иглички
  • С риск да ти прозвучи жестоко, права е. Никой на никого не може да принадлежи, въпрос на свободен избор е дали да е с нас един човек или не. Хубаво стихотворение.
  • Да,Любовта е всичко Такова и Това, когато е Любов, но Голямата само е и Послеслов!! Отново е вълнуващо, а финалът е изключителен!
Предложения
: ??:??