Моя Българийо
на Ивайло Балабанов
Когато Балабанов те прославя,
когато през сълзи те велича,
като трохи събирахме България
от натрошената геройска свобода.
И мислехме за Пътя към Европа,
зачерквахме история и бит,
но се кълняхме като Пенелопа
във вярност на създадения мит.
Европа, не признаваше, че ние
сме част от нейната съдба.
Пътят прав започна да се вие
и да потъва в студ и във мъгла.
И Балабанов стана ни -звездичка,
понесла свойта болка в оня свят.
Страната с историческа привичка
се бори все с надвисналия глад.
Тя отстоява своята история
и бавно се възражда от жарта.
С миналото никога не спори,
а тегли пранги - своята съдба.
Какво ще бъде - бъдещето знае.
Отгоре Балабанов ни гълчи.
Народ обречен толкова да трае,
ще надживее всякакви лъжи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
