Моя Българийо
на Ивайло Балабанов
Когато Балабанов те прославя,
когато през сълзи те велича,
като трохи събирахме България
от натрошената геройска свобода.
И мислехме за Пътя към Европа,
зачерквахме история и бит,
но се кълняхме като Пенелопа
във вярност на създадения мит.
Европа, не признаваше, че ние
сме част от нейната съдба.
Пътят прав започна да се вие
и да потъва в студ и във мъгла.
И Балабанов стана ни -звездичка,
понесла свойта болка в оня свят.
Страната с историческа привичка
се бори все с надвисналия глад.
Тя отстоява своята история
и бавно се възражда от жарта.
С миналото никога не спори,
а тегли пранги - своята съдба.
Какво ще бъде - бъдещето знае.
Отгоре Балабанов ни гълчи.
Народ обречен толкова да трае,
ще надживее всякакви лъжи!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
