Kalycha (Лъчо Калъчев)
19 8
11.11.2010 г., 11:28 ч.

Моя желана ориснице 

  Поезия » Любовна
1045 0 9

Тежки рани лекуваш ли, моя желана ориснице?
Още пазиш ли дарбата в твоите трепетни пръсти?
Може би си намерила билките, чудно измислени,
за юнаци, в които надеждите вече са късни.

Буен огън стъкни ми от шума и съчки в усоето.
Медно менче налей от потока, що доле извира.
Та разкъсай ми ризата... Там, от сърцето ми, моето,
люта болка ме реже и спомен не ще да умира.

Как лице се забравя, сънувано в нощите, звездните?
Как тъга се целù, за която отвара не зная?
И очи уморени - по някакво чудо ли чезнат те,
или просто заспиват, защото видяха си края?

Поръси ми гърдите с барута, останал в бойлията.
Жарък въглен хвърли - да се рана дълбока попари.
После с шепа вода потуши ми докрай орисията -
миг, преди да те скрият лъчите на горски върхари.

(От "Жълтици в дъбовата ракла")

© Лъчо Калъчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??