Тъжно ми е...
Очите преливат със сълзи.
Кървави капчици болка извират
от недрата на душата ми...
На колене стоя и се моля
пред олтара на надеждата.
Какво ли очаквам, накъде ли е мойта пътека? -
Но лъч светлина не идва... отникъде...
И така...
Стоя и се моля.
А животът ми превива гръб,
закован от съдбата ми да стои на място - ...