Feb 5, 2008, 5:15 PM

Моят живот... сега 

  Poetry » Phylosophy
848 0 22

Тъжно ми е...
Очите преливат със сълзи.
Кървави капчици болка извират
от недрата на душата ми...

На колене стоя и се моля
пред олтара на надеждата.
Какво ли очаквам, накъде ли е мойта пътека? -
Но лъч светлина не идва... отникъде...

И така...
Стоя и се моля.
А животът ми превива гръб,

закован от съдбата ми да стои на място -

строен като войник на кървава заря .

05.02.2008г.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??