Тази есен – дива, малка проклетница –
захвърлила ризи, разплела коси от мъгла.
С лениви недели и смръщени петъци.
Без срам, до несвяст се целува с града.
Тази есен – сополиво, нахално цинге,
изплашило птиците с прашка от хлад,
подгонило вятъра със ръждиво дайре –
от планинския хребет до пустия бряг…
Тази есен – неука, млада магьосница –
забъркала слънце и дъжд във едно
със щипка тъга, съвсем нескопосано
прибавя и плач на самотно дърво. ...