Моят кариран балтон
Тази есен – дива, малка проклетница –
захвърлила ризи, разплела коси от мъгла.
С лениви недели и смръщени петъци.
Без срам, до несвяст се целува с града.
Тази есен – сополиво, нахално цинге,
изплашило птиците с прашка от хлад,
подгонило вятъра със ръждиво дайре –
от планинския хребет до пустия бряг…
Тази есен – неука, млада магьосница –
забъркала слънце и дъжд във едно
със щипка тъга, съвсем нескопосано
прибавя и плач на самотно дърво.
Тази есен – сериал романтичен (трети сезон),
шатра на кръпки, златно имане, магия...
Под топлата стряха на моя кариран балтон
сърцето ми – босо врабче – есенно бие.
© Даниела All rights reserved.
Това стихо го изрових онзи ден (писала съм го преди 3-4г.) и го качих - такова, каквото е. Лично на мен цингето и сезонът са ми ок. 
