15.10.2017 г., 12:40

Моят кънтри стих

604 4 8

Искам да ви покажа моят кънтри стих.

В годините на промени го редих.

Взимах цвят и шарки от живота,

скубех нишки от хомота

и редих, редих, редих...

моят тъжен, песимистичен кънтри стих.

Аз ли съм виновна, че е такъв?

Не можеше ли да е лек и по-красив?

Да! Можеше! Естествено!

Би звучал божествено!

Но, материалите са такива!

Възможности за други бъдещето не разккрива.

Сори! За сега това е моят кънтри стих.

Колкото можах го разкрасих.

Моля ви за прошка, тъй както аз простих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Това е по-старо стихо, но както се вижда, нищо не се е променило. Няма материал за по красив стих. Сори! Моля за прошка. :)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...