15.10.2017 г., 12:40

Моят кънтри стих

607 4 8

Искам да ви покажа моят кънтри стих.

В годините на промени го редих.

Взимах цвят и шарки от живота,

скубех нишки от хомота

и редих, редих, редих...

моят тъжен, песимистичен кънтри стих.

Аз ли съм виновна, че е такъв?

Не можеше ли да е лек и по-красив?

Да! Можеше! Естествено!

Би звучал божествено!

Но, материалите са такива!

Възможности за други бъдещето не разккрива.

Сори! За сега това е моят кънтри стих.

Колкото можах го разкрасих.

Моля ви за прошка, тъй както аз простих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Това е по-старо стихо, но както се вижда, нищо не се е променило. Няма материал за по красив стих. Сори! Моля за прошка. :)

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...