15 окт. 2017 г., 12:40

Моят кънтри стих

605 4 8

Искам да ви покажа моят кънтри стих.

В годините на промени го редих.

Взимах цвят и шарки от живота,

скубех нишки от хомота

и редих, редих, редих...

моят тъжен, песимистичен кънтри стих.

Аз ли съм виновна, че е такъв?

Не можеше ли да е лек и по-красив?

Да! Можеше! Естествено!

Би звучал божествено!

Но, материалите са такива!

Възможности за други бъдещето не разккрива.

Сори! За сега това е моят кънтри стих.

Колкото можах го разкрасих.

Моля ви за прошка, тъй както аз простих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Това е по-старо стихо, но както се вижда, нищо не се е променило. Няма материал за по красив стих. Сори! Моля за прошка. :)

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...