Искам да ви покажа моят кънтри стих.
В годините на промени го редих.
Взимах цвят и шарки от живота,
скубех нишки от хомота
и редих, редих, редих...
моят тъжен, песимистичен кънтри стих.
Аз ли съм виновна, че е такъв?
Не можеше ли да е лек и по-красив?
Да! Можеше! Естествено!
Би звучал божествено!
Но, материалите са такива!
Възможности за други бъдещето не разккрива. ...