kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
23.03.2007 г., 11:03 ч.

Моят лек не се нарича "Време" 

  Поезия » Бели стихове
719 0 5

Чакането ме покрива
с напрежение.
Казват: "Времето лекува",
но за мене време
значи също и порутените къщи.
Прости ми моя
плащ от недоверие,
сега само той ме прегръща.
Ненавиждам...
недовършените стихове,
забравям ги в скута
на хаоса делничен.
И ние с теб забравихме
да се погледнем
вътре в нас самите
сред дъжд отровен,
понеделничен...
Очите ми - обляни
бяха от надеждите,
които пролетта издиша,
а дъха й бяха
хилядите цъфнали дръвчета.
Аз чакам и ще чакам още
и не е болката от нетърпение.
Аз само искам -
живея за това, неистово -
да се погледнем тоя път
отвътре... истински.

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Аз само искам -
    живея за това, неистово -
    да се погледнем тоя път
    отвътре... истински."
    Поздравления!
  • От всичките ти неща струи мъдрост и финес.Очарована съм!Поздравления!Невероятно и радостно е, че толкова млада душа може да е толкова зряла!Усмивки!!!!
  • БЛагодаря!
  • "Очите ми - обляни
    бяха от надеждите,
    които пролетта издиша,
    а дъха й бяха
    хилядите цъфнали дръвчета."

    Много хубав стих, Мирослава!!! Поздрави!!!
  • Много хубав стих, а финала ме очарова!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??