Моят лек не се нарича "Време"
Чакането ме покрива
с напрежение.
Казват: "Времето лекува",
но за мене време
значи също и порутените къщи.
Прости ми моя
плащ от недоверие,
сега само той ме прегръща.
Ненавиждам...
недовършените стихове,
забравям ги в скута
на хаоса делничен.
И ние с теб забравихме
да се погледнем
вътре в нас самите
сред дъжд отровен,
понеделничен...
Очите ми - обляни
бяха от надеждите,
които пролетта издиша,
а дъха й бяха
хилядите цъфнали дръвчета.
Аз чакам и ще чакам още
и не е болката от нетърпение.
Аз само искам -
живея за това, неистово -
да се погледнем тоя път
отвътре... истински.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
