Моят лек не се нарича "Време"
Чакането ме покрива
с напрежение.
Казват: "Времето лекува",
но за мене време
значи също и порутените къщи.
Прости ми моя
плащ от недоверие,
сега само той ме прегръща.
Ненавиждам...
недовършените стихове,
забравям ги в скута
на хаоса делничен.
И ние с теб забравихме
да се погледнем
вътре в нас самите
сред дъжд отровен,
понеделничен...
Очите ми - обляни
бяха от надеждите,
които пролетта издиша,
а дъха й бяха
хилядите цъфнали дръвчета.
Аз чакам и ще чакам още
и не е болката от нетърпение.
Аз само искам -
живея за това, неистово -
да се погледнем тоя път
отвътре... истински.
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
От всичките ти неща струи мъдрост и финес.Очарована съм!Поздравления!Невероятно и радостно е, че толкова млада душа може да е толкова зряла!Усмивки!!!!
-
БЛагодаря!
-
"Очите ми - обляни
бяха от надеждите,
които пролетта издиша,
а дъха й бяха
хилядите цъфнали дръвчета."
Много хубав стих, Мирослава!!! Поздрави!!! -
Много хубав стих, а финала ме очарова!
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
живея за това, неистово -
да се погледнем тоя път
отвътре... истински."
Поздравления!