Моят мач
Очакваше се тази среща,
която бе на мой терен.
Противникът ми (уж) отсреща
не беше никак изморен.
А шансовете бяха равни,
коефициентът изравнен
и без залози за победа
започна мачът в този ден.
Не зная кой пръв атакува,
но предполагам, че съм аз.
Атаките ми бяха слаби,
отнемаше ми всеки пас.
Но чудно (някак кавалерски)
в полето ми навлезе ти.
Без да нахалстваш, да се буташ,
без нарушения почти.
Минутите течаха бързо,
ала все още бяхме хикс.
От теб във мен, от мен във теб,
получи се тотален микс.
И мина цяло полувреме...
започна второто дори,
ала от двама на терена
умора нямаше. (Нали?)
Забавно беше някак даже
уменията си сега
всеки от нас да си покаже
пред чуждата врата.
Е, имаше моменти важни,
на корнер, с форма на сърце.
(Ти знаеш за какво говоря.)
Картони нямаше поне.
И без да се усетя, мина
мачът ни като в магия.
Изтича втората половина,
а аз не мога да те бия.
И точно мислех, че остава
0:0 резултата,
когато смело ме целуна
и вкара гола във вратата.
Чух музика, навярно края
на мача. Твоята победа.
Ала защо не бях сразена?
Макар и леко малко бледа,
не бях загубила играта.
Усещах, че реванш ще има
и мрежата ти на вратата
ще бъде силно наранима.
Но няма да съм лоша, не.
Добре, че автогол поне
не си вкара със своя ход.
Ти знаеш, твърде съм добра,
за да играя таз игра.
Но с теб печеля цял живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
