7.09.2008 г., 15:18

Моят малък свят

1.4K 0 3

Не болката е толкова силна,

не тъгата е толкова горчива,

не сълзите са толкова горещи,

а думите, изгарящи ни като восъкови свещи.

 

Отново ме  излъга, отново ме предаде -

разтърси моя малък свят.

Обърна го, като любов му даде

и пожарите, нестихващи, горят.

 

Покрит е с пепел, сринат до основи,

прикована там от тежките окови

да гледам как без него опустя,

името му цял живот ще го крещя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...