Не болката е толкова силна,
не тъгата е толкова горчива,
не сълзите са толкова горещи,
а думите, изгарящи ни като восъкови свещи.
Отново ме излъга, отново ме предаде -
разтърси моя малък свят.
Обърна го, като любов му даде
и пожарите, нестихващи, горят.
Покрит е с пепел, сринат до основи,
прикована там от тежките окови
да гледам как без него опустя,
името му цял живот ще го крещя.
© Гери All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
