Не болката е толкова силна,
не тъгата е толкова горчива,
не сълзите са толкова горещи,
а думите, изгарящи ни като восъкови свещи.
Отново ме излъга, отново ме предаде -
разтърси моя малък свят.
Обърна го, като любов му даде
и пожарите, нестихващи, горят.
Покрит е с пепел, сринат до основи,
прикована там от тежките окови
да гледам как без него опустя,
името му цял живот ще го крещя.
© Гери All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
