Не болката е толкова силна,
не тъгата е толкова горчива,
не сълзите са толкова горещи,
а думите, изгарящи ни като восъкови свещи.
Отново ме излъга, отново ме предаде -
разтърси моя малък свят.
Обърна го, като любов му даде
и пожарите, нестихващи, горят.
Покрит е с пепел, сринат до основи,
прикована там от тежките окови
да гледам как без него опустя,
името му цял живот ще го крещя.
© Гери All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
