22.10.2023 г., 23:19

Българският род

538 1 2

                                  Българският род

 

 

Вървя и гледам моите българи сега,

навели върху телефон своята глава.

Нищо друго не е важно за тях сега,

харесват на някой непознат история!

 

А моят народ някога е бил велик народ,

сега се опитват да му сложат модерен хомот.

Но той не е глупав, моят народ е роден с истина,

една истина за живота, любовта и смъртта!

 

Моят народ беше велика империя някога,

много народи пред него скланяха глава.

Той дари на много народи писмеността,

които живееха, но тънеха в тъмнина!

 

Моят народ е тъжен и угрижен сега,

предаван от свои, но бори се с врага.

Той не ще забрави миналото си, рода,

но се бори и запазва с кръв българщината.

 

На моя народ символа е силата на лъва,

той не скача без причина, не убива жертвата.

А когато застрашат неговите рожби, рода,

той става страшен, отмъщението му убива!

 

Затова мислете чуждоземци, опознайте лъва,

той сега е спокоен, има до себе си кокала.

Но той има гордост и лъвска сила една,

идете си, защото той унищожава с лапа една!

 

На моя народ Господ Бог е иконата,

Той го пази от злини, болест и от врага!

Елате и вижте кътчето от рая, с което ни дари,

отидете си и разкажете на приятели и близки!

 

Разкажете за красивата наша страна,

за красотите на родината ни България.                                   

Но разкажете вие на хората за честта,

за българската чест и за на войните честта!

 

Че няма във война пленени български знамена

и че който е вдигнал ръката, си е оставал без една.

Затова уважавайте българите, почитайте народа,

не вдигайте сабята срещу на българина рода!

 

Не дразнете лъва, дори когато е в клетката си,

той ще ви види и запомни, пазете се от гнева.

Оставете го да живее на собствената си земя,

да отглежда лъвчетата си на мира и на свобода!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...