22.10.2023 г., 23:19

Българският род

528 1 2

                                  Българският род

 

 

Вървя и гледам моите българи сега,

навели върху телефон своята глава.

Нищо друго не е важно за тях сега,

харесват на някой непознат история!

 

А моят народ някога е бил велик народ,

сега се опитват да му сложат модерен хомот.

Но той не е глупав, моят народ е роден с истина,

една истина за живота, любовта и смъртта!

 

Моят народ беше велика империя някога,

много народи пред него скланяха глава.

Той дари на много народи писмеността,

които живееха, но тънеха в тъмнина!

 

Моят народ е тъжен и угрижен сега,

предаван от свои, но бори се с врага.

Той не ще забрави миналото си, рода,

но се бори и запазва с кръв българщината.

 

На моя народ символа е силата на лъва,

той не скача без причина, не убива жертвата.

А когато застрашат неговите рожби, рода,

той става страшен, отмъщението му убива!

 

Затова мислете чуждоземци, опознайте лъва,

той сега е спокоен, има до себе си кокала.

Но той има гордост и лъвска сила една,

идете си, защото той унищожава с лапа една!

 

На моя народ Господ Бог е иконата,

Той го пази от злини, болест и от врага!

Елате и вижте кътчето от рая, с което ни дари,

отидете си и разкажете на приятели и близки!

 

Разкажете за красивата наша страна,

за красотите на родината ни България.                                   

Но разкажете вие на хората за честта,

за българската чест и за на войните честта!

 

Че няма във война пленени български знамена

и че който е вдигнал ръката, си е оставал без една.

Затова уважавайте българите, почитайте народа,

не вдигайте сабята срещу на българина рода!

 

Не дразнете лъва, дори когато е в клетката си,

той ще ви види и запомни, пазете се от гнева.

Оставете го да живее на собствената си земя,

да отглежда лъвчетата си на мира и на свобода!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...