22 окт. 2023 г., 23:19

Българският род

541 1 2

                                  Българският род

 

 

Вървя и гледам моите българи сега,

навели върху телефон своята глава.

Нищо друго не е важно за тях сега,

харесват на някой непознат история!

 

А моят народ някога е бил велик народ,

сега се опитват да му сложат модерен хомот.

Но той не е глупав, моят народ е роден с истина,

една истина за живота, любовта и смъртта!

 

Моят народ беше велика империя някога,

много народи пред него скланяха глава.

Той дари на много народи писмеността,

които живееха, но тънеха в тъмнина!

 

Моят народ е тъжен и угрижен сега,

предаван от свои, но бори се с врага.

Той не ще забрави миналото си, рода,

но се бори и запазва с кръв българщината.

 

На моя народ символа е силата на лъва,

той не скача без причина, не убива жертвата.

А когато застрашат неговите рожби, рода,

той става страшен, отмъщението му убива!

 

Затова мислете чуждоземци, опознайте лъва,

той сега е спокоен, има до себе си кокала.

Но той има гордост и лъвска сила една,

идете си, защото той унищожава с лапа една!

 

На моя народ Господ Бог е иконата,

Той го пази от злини, болест и от врага!

Елате и вижте кътчето от рая, с което ни дари,

отидете си и разкажете на приятели и близки!

 

Разкажете за красивата наша страна,

за красотите на родината ни България.                                   

Но разкажете вие на хората за честта,

за българската чест и за на войните честта!

 

Че няма във война пленени български знамена

и че който е вдигнал ръката, си е оставал без една.

Затова уважавайте българите, почитайте народа,

не вдигайте сабята срещу на българина рода!

 

Не дразнете лъва, дори когато е в клетката си,

той ще ви види и запомни, пазете се от гнева.

Оставете го да живее на собствената си земя,

да отглежда лъвчетата си на мира и на свобода!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...