Моят остров
Ти си моят остров на тишина,
в този мразовит и шумен свят,
при теб морето забравя яростта
и вълните му се учат да галят.
В ръцете ти времето бавно върви
и думите са пестеливи и честни,
сърцето ми - рана която не кърви,
се отваря бавно за вечност.
Тук думите не крещят, а дишат любовта,
мълчанието ти ме нарича по име
и аз се нося, като облак над света,
а тишината шепне - намери ме.
И ако се изгубя в грохота на хора,
на дни и неизречени истини,
ще плувам срещу бурите с ранени ръце,
водена от тишината, която си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
