19.11.2022 г., 8:47 ч.

Моят свят 

  Поезия » Любовна, Философска, Оди и поеми
418 0 3

Тайно се молех с теб да се сближим.
Бях ли прав да опитвам?
Отчужди се и стана връх недостижим.
Самотата като меч ме пронизва
— останах непрелистена страница.

 

~ ∰ ~

 

Прелъстен от топлият ти глас.
Бленувайки те аз в горест изпадам.
Думите ти палят нощта и сеят страст
Под пепелта ти гореща аз изтлявам.
Оставен сам в моя свят да се боря.

 

~ ∰ ~

 

И зимната буря дълго да вие
За мен в шепот ще мълви
Утрото да се разтиля по земята 
Клоните да се преплитат и небето да заври
Ще се скрия под захласа на твоите очи

 

~ ∰ ~

 

Тишината като дъжд в мен е наваляла.

Питайки се нощем защо си ме предала
И звездите да потрепнат болката не спира.
И пурпурен цвят да покрие моето тяло
Жален писък в моя свят все още отеква.

© Светослав Иванов Всички права запазени

... Бог е дъжд над тихия квартал, просякът с паничката пред храма,
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине, ...
  300 
Косите й са лимони в нюанс златист
Осветяват нощта ми като слънчевите лъчи
Сърцето ми разцъфва като цвете в блясъците готово да се разгърне
Очите й са бистри езера извиращи с топлина
Като реки се вливат в моята долина ...
  342 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??