Моят свят
Тайно се молех с теб да се сближим.
Бях ли прав да опитвам?
Отчужди се и стана връх недостижим.
Самотата като меч ме пронизва
— останах непрелистена страница.
~ ∰ ~
Прелъстен от топлият ти глас.
Бленувайки те аз в горест изпадам.
Думите ти палят нощта и сеят страст
Под пепелта ти гореща аз изтлявам.
Оставен сам в моя свят да се боря.
~ ∰ ~
И зимната буря дълго да вие
За мен в шепот ще мълви
Утрото да се разтиля по земята
Клоните да се преплитат и небето да заври
Ще се скрия под захласа на твоите очи
~ ∰ ~
Тишината като дъжд в мен е наваляла.
Питайки се нощем защо си ме предала
И звездите да потрепнат болката не спира.
И пурпурен цвят да покрие моето тяло
Жален писък в моя свят все още отеква.
© Светослав Иванов All rights reserved.
