sweet_leaf (Гергана Цветкова)
163 331
28.02.2008 г., 18:34 ч.

Моят свят 

  Поезия » Друга
566 0 3

Обгръща ме самотата в мекото си одеало

и потъвам в нея безсилна.

Потъвам в света, който сама създадох -

облян в бяла светлина и безвремие,

а във въздуха висят всичките ми грешки,

Напомняйки колко време

се влачих по калдаръмите.

Изпълвах всяка пора с кръв

и оставях дири и знаци

в предупреждение, че пътят ми е опасен -

с висока концентрация на БЖК

(безкраен житейски крах).

Още се влача - кълбо от епидермални разкъсвания.

Влача се, защото ме е страх да се изправя,

за да не ме блъсне някой отново,

да не вдишам наслоените отрови.

Страх ме е да се изправя,

за да не бъда отново изоставена.

 

                               28.02.2008

 

© Гергана Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??