sweet_leaf (Гергана Цветкова)
163 331
Feb 28, 2008, 6:34 PM

Моят свят 

  Poetry » Other
567 0 3

Обгръща ме самотата в мекото си одеало

и потъвам в нея безсилна.

Потъвам в света, който сама създадох -

облян в бяла светлина и безвремие,

а във въздуха висят всичките ми грешки,

Напомняйки колко време

се влачих по калдаръмите.

Изпълвах всяка пора с кръв

и оставях дири и знаци

в предупреждение, че пътят ми е опасен -

с висока концентрация на БЖК

(безкраен житейски крах).

Още се влача - кълбо от епидермални разкъсвания.

Влача се, защото ме е страх да се изправя,

за да не ме блъсне някой отново,

да не вдишам наслоените отрови.

Страх ме е да се изправя,

за да не бъда отново изоставена.

 

                               28.02.2008

 

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??