Моят свят
Обгръща ме самотата в мекото си одеало
и потъвам в нея безсилна.
Потъвам в света, който сама създадох -
облян в бяла светлина и безвремие,
а във въздуха висят всичките ми грешки,
Напомняйки колко време
се влачих по калдаръмите.
Изпълвах всяка пора с кръв
и оставях дири и знаци
в предупреждение, че пътят ми е опасен -
с висока концентрация на БЖК
(безкраен житейски крах).
Още се влача - кълбо от епидермални разкъсвания.
Влача се, защото ме е страх да се изправя,
за да не ме блъсне някой отново,
да не вдишам наслоените отрови.
Страх ме е да се изправя,
за да не бъда отново изоставена.
28.02.2008
© Гергана Цветкова All rights reserved.
