Обгръща ме самотата в мекото си одеало
и потъвам в нея безсилна.
Потъвам в света, който сама създадох -
облян в бяла светлина и безвремие,
а във въздуха висят всичките ми грешки,
Напомняйки колко време
се влачих по калдаръмите.
Изпълвах всяка пора с кръв
и оставях дири и знаци
в предупреждение, че пътят ми е опасен -
с висока концентрация на БЖК
(безкраен житейски крах). ...