17.11.2014 г., 18:13  

Моята душа

934 1 4

Понякога мечтае да е лебед,

и да отлита всяка есен.

Понякога мечтае  да е песен

и да кара по завоя десен.

 

Понякога е нейният всеки ден…

 

Често тихичко припява

някоя детска песен

и сърцето й се вдетинява

като гледа листата на есен.

 

Често своята мечта променя

както птиците своите гнезда,

но на себе си никога не изменя

вярва в своята звезда.

 

Често се гневи без причина

сякаш нещо ще промени

после се разсмива по начина,

който я кара да се възпламени.

 

Често... понякога… това е тя

 

моята детска душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...