Моята душа
Понякога мечтае да е лебед,
и да отлита всяка есен.
Понякога мечтае да е песен
и да кара по завоя десен.
Понякога е нейният всеки ден…
Често тихичко припява
някоя детска песен
и сърцето й се вдетинява
като гледа листата на есен.
Често своята мечта променя
както птиците своите гнезда,
но на себе си никога не изменя
вярва в своята звезда.
Често се гневи без причина
сякаш нещо ще промени
после се разсмива по начина,
който я кара да се възпламени.
Често... понякога… това е тя
моята детска душа.
© Ели All rights reserved.
