17 нояб. 2014 г., 18:13  

Моята душа

939 1 4

Понякога мечтае да е лебед,

и да отлита всяка есен.

Понякога мечтае  да е песен

и да кара по завоя десен.

 

Понякога е нейният всеки ден…

 

Често тихичко припява

някоя детска песен

и сърцето й се вдетинява

като гледа листата на есен.

 

Често своята мечта променя

както птиците своите гнезда,

но на себе си никога не изменя

вярва в своята звезда.

 

Често се гневи без причина

сякаш нещо ще промени

после се разсмива по начина,

който я кара да се възпламени.

 

Често... понякога… това е тя

 

моята детска душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...