Моята гора
Какво от туй, че на черешов цвят
ухаят твойте устни ароматни.
Признавам, тез ухания приятни
невинно могат да те подлудят.
Какво от туй, че цялата гора
събрала се е в твоите очи,
след дъжд, поела слънчеви лъчи,
приканваща в обятия нощта.
Какво от туй, че твоите ръце
неволно на лиани ми приличат,
които да обгръщат тъй обичат,
без да те питат искаш или не...
Какво от туй... Ала признавам,
жадувам силно тихата гора,
лианите, обвиващи с тъга,
пред мириса черешов се поддавам.
Аз искам още да я покоря
и тайно посещавам я, прости...
"Какво от туй" не казвай само ти.
С "Какво от туй" аз себе си щадя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
