31.07.2020 г., 20:01

Моята градина

1.3K 4 10

Сутрин, в моята градина,

росни капчици блестят,

зеленчуците щастливи

превъзбудени ...растат.

 

Паяче плете интрига -

между редове с домати,

гладен охлюв взор надига

към разюздани салати.

 

Ягодка си прави баня

и засрамено се киска,

слънчогледът се покланя,

сякаш огънче й иска.

 

Зелката е наедряла,

с патладжаните флиртува,

краставица недоспала -

под листата ... мързелува.

 

Ряпата е влязла с граха

във териториален спор,

чушките пък се събраха

и направиха събор.

 

Магданозът е във драма,

нощем салвия бленува,

но босилека я хвана -

с аромати тържествува.

 

Гроздето зърна подрежда,

косер да брои извика,

плевелите се оглеждат

за ловуваща мотика.

 

Тиква цветове разтваря -

кехлибарени, горещи,

бобът с поглед я изгаря

в обещание за срещи.

 

Сутрин, моята градина,

къпе се в роса, ликува,

пее за добра година,

пее ... но къртикът чува!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Банков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много оригинално!
  • Благодаря за хубавите коментари! Блу, не става само с цаца, трябва и салата.
  • Нали пише "Веско Варна", очаквах да си мерите морските градини с Anterez а се оказа,че в твоята кипят зеленчукови страсти
  • Много забавен стих. Браво!
  • Забавен и хубав стих!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...