13.01.2017 г., 21:33

Моята истина

504 0 8

Онемях от собствените предразсъдъци.

Онемях от надежди и лъжи...

Живота си заложих за чужди радости!

Продадох се на собствени лъжи.

 

Отнех от себе си сърцето...

Отнех дори усмивка и мечта!?

Създадох собствена химера...

Създадох собствена тъга.

 

Погледнах се и в отчаянието

свое себе си видях.

Самотен, жалък, толкоз малък...

Че чак ми се доплака за това.

 

Онемях... Че себе си погубих!?

Загърбил безпризорно любовта.

Захвърлил всичко свято на земята.

Оплел се бях в интрига и лъжа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дай Боже!!!С любов Контесо!!!☺☺☺
  • Всичко ще се оправи...
  • Благодаря ви приятели от сърце вашите коментари те значат много за мен!!!Княгинйо, Марина,Веси,Силве,Васе!!!☺☺☺
  • Горчива истина, но бързо вземай мерки! Поздрави!
  • Горе главата,прости сам на себе си и се огледай, отвсякъде дебне любов!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...