aap (Ангел)
921 3578
13.01.2017 г., 21:33 ч.

Моята истина 

  Поезия
358 0 8

Онемях от собствените предразсъдъци.

Онемях от надежди и лъжи...

Живота си заложих за чужди радости!

Продадох се на собствени лъжи.

 

Отнех от себе си сърцето...

Отнех дори усмивка и мечта!?

Създадох собствена химера...

Създадох собствена тъга.

 

Погледнах се и в отчаянието

свое себе си видях.

Самотен, жалък, толкоз малък...

Че чак ми се доплака за това.

 

Онемях... Че себе си погубих!?

Загърбил безпризорно любовта.

Захвърлил всичко свято на земята.

Оплел се бях в интрига и лъжа.

© Ангел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дай Боже!!!С любов Контесо!!!☺☺☺
  • Всичко ще се оправи...
  • Благодаря ви приятели от сърце вашите коментари те значат много за мен!!!Княгинйо, Марина,Веси,Силве,Васе!!!☺☺☺
  • Горчива истина, но бързо вземай мерки! Поздрави!
  • Горе главата,прости сам на себе си и се огледай, отвсякъде дебне любов!
  • Тъжна истина! Но никога не е късно. Създай нова мечта, посрещни любовта и промени края Поздрави!
  • Кошмарна диагноза...!!!
    "Самотен, жалък, толкоз малък...,
    че чак ми се доплака за това.

    Онемях..., че себе си погубих!?
    Загърбил безпризорно любовта."
  • Благодаря ти за проникновението, което ми достави естетикопоетическа наслада, Ангеле!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??