Jan 13, 2017, 9:33 PM

Моята истина

  Poetry
499 0 8

Онемях от собствените предразсъдъци.

Онемях от надежди и лъжи...

Живота си заложих за чужди радости!

Продадох се на собствени лъжи.

 

Отнех от себе си сърцето...

Отнех дори усмивка и мечта!?

Създадох собствена химера...

Създадох собствена тъга.

 

Погледнах се и в отчаянието

свое себе си видях.

Самотен, жалък, толкоз малък...

Че чак ми се доплака за това.

 

Онемях... Че себе си погубих!?

Загърбил безпризорно любовта.

Захвърлил всичко свято на земята.

Оплел се бях в интрига и лъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дай Боже!!!С любов Контесо!!!☺☺☺
  • Всичко ще се оправи...
  • Благодаря ви приятели от сърце вашите коментари те значат много за мен!!!Княгинйо, Марина,Веси,Силве,Васе!!!☺☺☺
  • Горчива истина, но бързо вземай мерки! Поздрави!
  • Горе главата,прости сам на себе си и се огледай, отвсякъде дебне любов!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...