4.04.2012 г., 9:35

Моята изповед

537 0 0

Парче по парче се раздавах
на всички по целия свят.
Парче по парче се надявах,
че така ще намеря мечтан бряг.
Парчета от мене си взимаха
много мъже в моя живот.
Но нито едно не дадох
изпълнено с цялата ми любов.
И само сърцето ми остана цяло
само него не нарязах на парчета.
И затова то е оцеляло -
ненаранявано от момчета.
И днес откривам своя бряг
в едни единствени очи красиви,
изпълващи с любов моя свят
и с много мигове щастливи.
Парче по парче сърцето си аз давам
на теб, единсвен мой мъж.
Сърцето мое цяло ти дарявам,
не го ранявай ни веднъж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Златева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...