Apr 4, 2012, 9:35 AM

Моята изповед

  Poetry
538 0 0

Парче по парче се раздавах
на всички по целия свят.
Парче по парче се надявах,
че така ще намеря мечтан бряг.
Парчета от мене си взимаха
много мъже в моя живот.
Но нито едно не дадох
изпълнено с цялата ми любов.
И само сърцето ми остана цяло
само него не нарязах на парчета.
И затова то е оцеляло -
ненаранявано от момчета.
И днес откривам своя бряг
в едни единствени очи красиви,
изпълващи с любов моя свят
и с много мигове щастливи.
Парче по парче сърцето си аз давам
на теб, единсвен мой мъж.
Сърцето мое цяло ти дарявам,
не го ранявай ни веднъж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги Златева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....