Моята камбанария
С години търсех да открия
покой за моята душа.
И построих - камбанария,
сред облаци да се теша.
А там, почувствах се жестоко
над бетонирания зной.
В живота гледах - отвисоко.
Открих за себе си покой.
Не се омесвах със тълпата,
дори и в нея да вървях.
Посрещах с щастие зората,
и сред лъчите й летях.
Но онзи ден, след три ракии
се запознах с едно моме.
И с него спретнах, поразии
под хубавото ми небе:
Поканих го на първа среща
направо вкъщи, у дома!
Запалих три огромни свещи,
отворих шкафа със винА,
и край пламтящата камина
изрекох леко глупав тост:
”Да бъдем двама - до Амина!”
към моя прозаичен гост.
А бедното моме - от радост
прие буквално тази реч:
С багажа си, дойде от Младост!
От много… много отдалеч!
Пристигна с няколко кашона,
с дете и с котка - за капак!
И в моята уютна зона
постави здрав и дълъг крак:
Набързо сложи ми пердета,
оправи счупеният кран.
Премахна всичките лекета
от разглобения диван.
Освен това, ми скри и ключа
от алкохолния ми бар!
С две думи, почна да ме мъчи!
Да бъде вкъщи господар!
И днес - бутилката с ракия
за мен е истинско табу!
Надавам вой в камбанария
с едно любимо, марабу!
Отглеждам - бебета и котки,
и в едноличната тълпа
си мисля как след четри водки
от покрива ще полетя!
Юри
Йовев
Октомври
2022 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
