Моята камбанария
С години търсех да открия
покой за моята душа.
И построих - камбанария,
сред облаци да се теша.
А там, почувствах се жестоко
над бетонирания зной.
В живота гледах - отвисоко.
Открих за себе си покой.
Не се омесвах със тълпата,
дори и в нея да вървях.
Посрещах с щастие зората,
и сред лъчите й летях.
Но онзи ден, след три ракии
се запознах с едно моме.
И с него спретнах, поразии
под хубавото ми небе:
Поканих го на първа среща
направо вкъщи, у дома!
Запалих три огромни свещи,
отворих шкафа със винА,
и край пламтящата камина
изрекох леко глупав тост:
”Да бъдем двама - до Амина!”
към моя прозаичен гост.
А бедното моме - от радост
прие буквално тази реч:
С багажа си, дойде от Младост!
От много… много отдалеч!
Пристигна с няколко кашона,
с дете и с котка - за капак!
И в моята уютна зона
постави здрав и дълъг крак:
Набързо сложи ми пердета,
оправи счупеният кран.
Премахна всичките лекета
от разглобения диван.
Освен това, ми скри и ключа
от алкохолния ми бар!
С две думи, почна да ме мъчи!
Да бъде вкъщи господар!
И днес - бутилката с ракия
за мен е истинско табу!
Надавам вой в камбанария
с едно любимо, марабу!
Отглеждам - бебета и котки,
и в едноличната тълпа
си мисля как след четри водки
от покрива ще полетя!
Юри
Йовев
Октомври
2022 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
