Моята кучка
Имам си във къщи кучка - много е красива.
И освен това, със мен, супер е щастлива.
Сутрин ме събужда, рано, с влажничка целувка.
И обича всеотдайно, чисто, без преструвка.
Тя не пие, не преяжда, също тъй не пуши.
Други кучки не спохождам, че ще ме надуши.
И щом вляза, от вратата, на врата ми скача,
гушка ме и ме прегръща, с мене се закача.
Ех, обичам мойта кучка, кучка, но е моя.
Пипне ли я някой, значи, че си търси боя.
Но понякога, признавам, ме ръмжи епично.
Кучките са си така - зли периодично.
Аз обаче не се връзвам - чакам търпеливо.
Мине седмица и ето - пак сме си щастливи.
Вечер гледаме съвместно турски сериали
и поглеж и аз и тя - двама сме заспали.
Тук ви питам - отгатнете, за кого говоря?
Помислете, претеглете, няма с вас да споря.
Ето давам ви и жокер, помощ е все пак.
В къщи кучките са две, но с една съм в брак.
----------------------------
И разбира се, поетът, заявява честно:
Имам кучка сладка вкъщи и жена чудесна.
Тоя стих не е за нас, просто се занасям.
Пък и турски сериали, знайте, не понасям.
ПИ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Иванов - ПИ Всички права запазени
