26.04.2012 г., 10:33

Моята кукла

1.4K 0 1

Моята кукла

 

Куклата ми днес се мръщи,

не иска да закусва.

Давам ù в уста лъжичка,

но тя не иска да ме слуша.

 

Дните ми безгрижни

тя тревожи,

а как ли мама

и на мен се сърди?

 

Но тя ми е другарче,

с нея си играя.

Нищо че понякога не иска

за нея много и да зная.

 

Сложих я в количка

да я полюлея.

Ех, че ми е смешна,

навярно и аз на нея!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...