21.07.2018 г., 3:30

Моята кукла

874 0 0

 

 

Имам кукла с бузки червени.

Очите и светят весели, засмени.

Хващам я за малката ръчичка

и тогаз тръгва тя самичка.

 

С гиздава премяна,

бяла рокля на цветя,

гордо вирнала главичка,

прави стъпка подир стъпка тя.

 

Сменям панделите и сега,

нищо, че вече съм жена.

Сресвам русата косица,

слагам моето герданче на вратлето.

 

Тя връща спомена в мен.

Спомена от детството и

игрите весели с нея.

Това е тя, моята кукла любима.

 

Аз нося нейното сърце.

Тя носи моята любов.

И тази вечер сякаш съм на кино.

Споменът от детството пак намина.

 

Вече съм жена заета,

но остава си в мен детето.

Мими отсреща поглежда ме с усмивка.

Лека нощ сякаш казва ми тя.

 

Тихо потропва дъждът.

С разтуптяно от обич сърце,

пегръщам в съня си Мими,

моето малко дете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С. П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...