Имам кукла с бузки червени.
Очите и светят весели, засмени.
Хващам я за малката ръчичка
и тогаз тръгва тя самичка.
С гиздава премяна,
бяла рокля на цветя,
гордо вирнала главичка,
прави стъпка подир стъпка тя.
Сменям панделите и сега,
нищо, че вече съм жена.
Сресвам русата косица,
слагам моето герданче на вратлето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up