Моята любов е тайна вечна,
Тя с мен е – отпреди смъртта…
Моята любов е скрита нежност…
За двама обич – отделена от вина!
Моята любов! е ясно слънце!
В простора литнала сълза…
Моята любов! е топла есен!
Несвършващ ручей над пръстта…
Моята любов – е моят пристан,
и аз съм неин – и дори…
Когато пея – тя ме сплита,
Когато свиря – тя кънти!
© Аспарух Любенов Всички права запазени