5.02.2021 г., 1:13

Моята Муза

592 0 2

Не зная Музата ми как изглежда,

но чувствам нежната й красота

и силата, с която ме повежда

да творя, да търся красота.

 

Искрено в душата ми посява

пориви, мечтания, любов.

Вярвай ми с неземния си зов

от жестоко време ме спасява.

 

" Добре организираният хаос "

сега е в своя златен период

и с тактична безпощадност бавно

гаври се с нормалния човек:

 

Музо моя, в мен безспир гори,

мрачен ад край мен да е дори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...