Feb 5, 2021, 1:13 AM

Моята Муза

  Poetry » Other
594 0 2

Не зная Музата ми как изглежда,

но чувствам нежната й красота

и силата, с която ме повежда

да творя, да търся красота.

 

Искрено в душата ми посява

пориви, мечтания, любов.

Вярвай ми с неземния си зов

от жестоко време ме спасява.

 

" Добре организираният хаос "

сега е в своя златен период

и с тактична безпощадност бавно

гаври се с нормалния човек:

 

Музо моя, в мен безспир гори,

мрачен ад край мен да е дори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асенчо Грудев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...