Не зная Музата ми как изглежда,
но чувствам нежната й красота
и силата, с която ме повежда
да творя, да търся красота.
Искрено в душата ми посява
пориви, мечтания, любов.
Вярвай ми с неземния си зов
от жестоко време ме спасява.
" Добре организираният хаос "
сега е в своя златен период
и с тактична безпощадност бавно
гаври се с нормалния човек:
Музо моя, в мен безспир гори,
мрачен ад край мен да е дори.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
